10 feb 2015, 16:51

Устрем

  Poesía » Otra
644 0 0

Пред мен небето е безкрайно - 

безкрайна лунна тъмнина.

Аз вдъхвам тъмната му песен, 

запява синята тъма.

 

Пред мен лицето ти е тайно,

повява нежност песента -

Гласът на синьото отнесен

в безсилието на нощта.

 

Политам накъде незнайно

и те улавям, за да спра,

улавям те, за да остана

и да те скрия в песента.

 

Да скрия утрото от тебе

и залеза, и вечерта,

и всички тонове навреме

така че в тебе аз да спра.

 

Пред мен небето е безкрайно,

пред мен на прага на света.

Политам накъде незнайно

пороите да покоря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...