Устрем
641
0
0
Пред мен небето е безкрайно -
безкрайна лунна тъмнина.
Аз вдъхвам тъмната му песен,
запява синята тъма.
Пред мен лицето ти е тайно,
повява нежност песента -
Гласът на синьото отнесен
в безсилието на нощта.
Политам накъде незнайно
и те улавям, за да спра,
улавям те, за да остана
и да те скрия в песента.
Да скрия утрото от тебе
и залеза, и вечерта,
и всички тонове навреме
така че в тебе аз да спра.
Пред мен небето е безкрайно,
пред мен на прага на света.
Политам накъде незнайно
пороите да покоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
