Устрем

31 oct 2015, 0:14

Poesía

608 0 0

Знам, че харесва ти тази игра,

но мисля, че достатъчно с мен се подигра.

Не искам вече всяка нощ да плача

и като черна врана до зори да грача.

Хора срещам - най-различни,

но за мен всички те са безразлични.

Само теб аз търся в хиляди очи,

но кръвта в тялото ми като буен водопад бучи.

При мисълта, че ще те видя,

кожата ми настръхва.

И само устремът към теб

отново сила в мене вдъхва.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.