Oct 31, 2015, 12:14 AM

Устрем

  Poetry
848 0 0

Знам, че харесва ти тази игра,

но мисля, че достатъчно с мен се подигра.

Не искам вече всяка нощ да плача

и като черна врана до зори да грача.

Хора срещам - най-различни,

но за мен всички те са безразлични.

Само теб аз търся в хиляди очи,

но кръвта в тялото ми като буен водопад бучи.

При мисълта, че ще те видя,

кожата ми настръхва.

И само устремът към теб

отново сила в мене вдъхва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Делиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...