Утеха
Всеки ден за мен е утеха,
че... вечер ще те имам отново,
единствено само за себе си,
мое лунно момче!
За да мога със нежност да обсипя душата ти
и с ласки докосвам всяко кътче от твойто сърце,
всяка фибра у теб, до премала.
И ще взема златно от слънцето през деня
и синьо от морето,
бяло - от гребена на някоя щура вълна.
Или... да!
За теб бих откраднала цветове от дъгата даже,
за да рисувам по тялото ти цветя...
Бих взела на славей гласа,
за да те галя нежно с него,
за да те будя с целувки,
изгаряща от... желание.
NG/nnn
25.09.2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
