Sep 26, 2007, 3:09 PM

Утеха

  Poetry
801 0 18
 

Всеки ден за мен е утеха,

че... вечер ще те имам отново,

единствено само за себе си,

мое лунно момче!

За да мога със нежност да обсипя душата ти

и с ласки докосвам всяко кътче от твойто сърце,

всяка фибра у теб, до премала.

И ще взема златно от слънцето през деня

и синьо от морето,

бяло - от гребена на някоя щура вълна.

Или... да!

За теб бих откраднала цветове от дъгата даже,

за да рисувам по тялото ти цветя...

Бих взела на славей гласа,

за да те галя нежно с него,

за да те будя с целувки,

изгаряща от... желание.


NG/nnn
25.09.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...