26.09.2007 г., 15:09

Утеха

800 0 18
 

Всеки ден за мен е утеха,

че... вечер ще те имам отново,

единствено само за себе си,

мое лунно момче!

За да мога със нежност да обсипя душата ти

и с ласки докосвам всяко кътче от твойто сърце,

всяка фибра у теб, до премала.

И ще взема златно от слънцето през деня

и синьо от морето,

бяло - от гребена на някоя щура вълна.

Или... да!

За теб бих откраднала цветове от дъгата даже,

за да рисувам по тялото ти цветя...

Бих взела на славей гласа,

за да те галя нежно с него,

за да те будя с целувки,

изгаряща от... желание.


NG/nnn
25.09.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...