19 mar 2008, 17:52

утешение 

  Poesía
912 0 2
Думите не ще ме утешат
за болката, оставена в мен от теб.
 Душата ми болезнено крещи
 в укритие, създадено за теб и мен.
Сега те гледам там, в бара,
 тъй сгушена в онзи мъж.
Дай ми поглед само, миг един,
 на седмото небе ще бъда аз.
 Звездите бих свалил ти аз,
но ти избра не мен, а него.
 Защо, кажи, с какво ме превъзхожда,
 какво ти дава той, какво, кажи ми.
 Минавам пак край теб с болката в мен,
не виждаш и сълзите в мен, кажи, защо?...
Стой си с него, стой далеч от мен,
 ти болка ще усетиш, нищо друго.
Болката в мен ще ти даря...

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??