19 mar 2008, 17:52

утешение 

  Poesía
1000 0 2
Думите не ще ме утешат
за болката, оставена в мен от теб.
Душата ми болезнено крещи
в укритие, създадено за теб и мен.
Сега те гледам там, в бара,
тъй сгушена в онзи мъж.
Дай ми поглед само, миг един,
на седмото небе ще бъда аз.
Звездите бих свалил ти аз,
но ти избра не мен, а него.
Защо, кажи, с какво ме превъзхожда,
какво ти дава той, какво, кажи ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??