19 мар. 2008 г., 17:52

утешение

1.1K 0 2
Думите не ще ме утешат
за болката, оставена в мен от теб.
 Душата ми болезнено крещи
 в укритие, създадено за теб и мен.
Сега те гледам там, в бара,
 тъй сгушена в онзи мъж.
Дай ми поглед само, миг един,
 на седмото небе ще бъда аз.
 Звездите бих свалил ти аз,
но ти избра не мен, а него.
 Защо, кажи, с какво ме превъзхожда,
 какво ти дава той, какво, кажи ми.
 Минавам пак край теб с болката в мен,
не виждаш и сълзите в мен, кажи, защо?...
Стой си с него, стой далеч от мен,
 ти болка ще усетиш, нищо друго.
Болката в мен ще ти даря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слави Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....