19.03.2008 г., 17:52 ч.

утешение 

  Поезия
771 0 2
Думите не ще ме утешат
за болката, оставена в мен от теб.
 Душата ми болезнено крещи
 в укритие, създадено за теб и мен.
Сега те гледам там, в бара,
 тъй сгушена в онзи мъж.
Дай ми поглед само, миг един,
 на седмото небе ще бъда аз.
 Звездите бих свалил ти аз,
но ти избра не мен, а него.
 Защо, кажи, с какво ме превъзхожда,
 какво ти дава той, какво, кажи ми.
 Минавам пак край теб с болката в мен,
не виждаш и сълзите в мен, кажи, защо?...
Стой си с него, стой далеч от мен,
 ти болка ще усетиш, нищо друго.
Болката в мен ще ти даря...

© Слави Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??