утешение
Думите не ще ме утешат
за болката, оставена в мен от теб.
Душата ми болезнено крещи
в укритие, създадено за теб и мен.
Сега те гледам там, в бара,
тъй сгушена в онзи мъж.
Дай ми поглед само, миг един,
на седмото небе ще бъда аз.
Звездите бих свалил ти аз,
но ти избра не мен, а него.
Защо, кажи, с какво ме превъзхожда,
какво ти дава той, какво, кажи ми.
Минавам пак край теб с болката в мен,
не виждаш и сълзите в мен, кажи, защо?...
Стой си с него, стой далеч от мен,
ти болка ще усетиш, нищо друго.
Болката в мен ще ти даря...
за болката, оставена в мен от теб.
Душата ми болезнено крещи
в укритие, създадено за теб и мен.
Сега те гледам там, в бара,
тъй сгушена в онзи мъж.
Дай ми поглед само, миг един,
на седмото небе ще бъда аз.
Звездите бих свалил ти аз,
но ти избра не мен, а него.
Защо, кажи, с какво ме превъзхожда,
какво ти дава той, какво, кажи ми.
Минавам пак край теб с болката в мен,
не виждаш и сълзите в мен, кажи, защо?...
Стой си с него, стой далеч от мен,
ти болка ще усетиш, нищо друго.
Болката в мен ще ти даря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слави Иванов Всички права запазени
