7 ago 2015, 9:29

Утопия 

  Poesía » Otra
314 0 3



Утопия


някой не мисли първично

запознат е с нуждите на сърцата

би ли могъл да извае прилично

скуката радостта тъгата сълзата

 

би могъл и го прави когато

от съдбата на своя си свят

от спестеното с мъка легато

вае безсъници в сънния  град

 

щом денят подранил се овеси

у дома на спуснатите завеси

знам че някъде там под небето

още по здрач ми е махнал и ето

 

... чака ме новият стих

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??