Утопия
Утопия
някой не мисли първично
запознат е с нуждите на сърцата
би ли могъл да извае прилично
скуката радостта тъгата сълзата
би могъл и го прави когато
от съдбата на своя си свят
от спестеното с мъка легато
вае безсъници в сънния град
щом денят подранил се овеси
у дома на спуснатите завеси
знам че някъде там под небето
още по здрач ми е махнал и ето
... чака ме новият стих
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
На теб- Също!
