Утопия
някой не мисли първично
запознат е с нуждите на сърцата
би ли могъл да извае прилично
скуката радостта тъгата сълзата
би могъл и го прави когато
от съдбата на своя си свят
от спестеното с мъка легато
вае безсъници в сънния град
щом денят подранил се овеси
у дома на спуснатите завеси
знам че някъде там под небето
още по здрач ми е махнал и ето
... чака ме новият стих
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
На теб- Също!