Утре
934
0
2
Полетях сам, далеч към шепота ти във мъглата,
два куршума пронизаха очите ми,
кръвта се стичаше в шепите на самотата,
а изстрелите идваха, целунати с ръцете ти.
Утре, по пътя си незрящ и ням,
слънце ще ме буди със лъжите,
а сърцето влюбено, потънало в катран,
любов не ще почувства от лъчите.
Сянката ми ще изчезне,
уморена да стои под уличната лампа,
а и думите няма да ми стигнат за тъгата,
да ти прошепна, че те обичам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Todos los derechos reservados
