xpuc4o (Христо)
61 183
7.10.2006 г., 22:05 ч.

Утре 

  Поезия
563 0 2

Полетях сам, далеч към шепота ти във мъглата,
два куршума пронизаха очите ми,
кръвта се стичаше в шепите на самотата,
а изстрелите идваха, целунати с ръцете ти.
Утре, по пътя си незрящ и ням,
слънце ще ме буди със лъжите,
а сърцето влюбено, потънало в катран,
любов не ще почувства от лъчите.
Сянката ми ще изчезне,
уморена да стои под уличната лампа,
а и думите няма да ми стигнат за тъгата,
да ти прошепна, че те обичам...

© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...много болка, много тъга си заключил в тези редове... Любовта не убива, понякога наранява, но раните се лекуват! Усмихни се!
  • Болезнено и тъжно ,
    и някак безнадеждно.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??