Да има утре обеща ми,
да бъде празник всеки ден,
после ме заключи в златна клетка
и забрави ти за мен.
Да съм призрак ме обрече,
да съм сянка в твоя дом,
да нося кръста, че съм твоя,
а всъщност - ничия да съм.
Казах на сърцето си да те забрави,
на душата забраних да страда,
за да мога в утрешния ден
за теб да нямам аз пощада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse