24 jun 2023, 20:29

Утре

  Poesía
633 1 0



Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?


И някой пише с нежност,
и с внимателност,
а друг със горест и лъжа.
Така де, да роптая е неверие,
не струва даже пукната пара.

И да съм тъжен, е безсмислено уви.
Звънтейки в струните Създателят,
заражда в мене трепет и мечти.


Китарата ми – средство за движение,
тя мигом ме понася над света,
и влизам в нечие въображение,
и радостен съм, като малките деца.


Нали, когото благославя Господ,
дава му търпение,
и дълъг изпит но... не се кося.
Затуй, че има още време в изнурение,
че има още битки, времена…


Не мога да предам, когато Ти Си с мене!
И няма да ти изменя.
Докрай ще бъда и ще се променям,
пръстта със вечността да заменя.


Едно, едничко място имам само,
в царството на любовта.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аспарух Любенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...