Jun 24, 2023, 8:29 PM

Утре

  Poetry
630 1 0



Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?


И някой пише с нежност,
и с внимателност,
а друг със горест и лъжа.
Така де, да роптая е неверие,
не струва даже пукната пара.

И да съм тъжен, е безсмислено уви.
Звънтейки в струните Създателят,
заражда в мене трепет и мечти.


Китарата ми – средство за движение,
тя мигом ме понася над света,
и влизам в нечие въображение,
и радостен съм, като малките деца.


Нали, когото благославя Господ,
дава му търпение,
и дълъг изпит но... не се кося.
Затуй, че има още време в изнурение,
че има още битки, времена…


Не мога да предам, когато Ти Си с мене!
И няма да ти изменя.
Докрай ще бъда и ще се променям,
пръстта със вечността да заменя.


Едно, едничко място имам само,
в царството на любовта.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аспарух Любенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...