Утре
Слънцето изгря, дойде зората,
отворих очи и ти беше, там до мен,
облян в лъчите на новия ден.
Искам този миг да трае вечно,
не ми се мисли за бъдеще далечно
искам да живея тук, сега,
да лежа в прегръдките ти,
да усещам дъха ти,
да чуствам любовта ти.
Стояхме така с часове
но нека почакаме още минутка-две.
По-щаслива никога не съм била,
и незнайно как навън се свечери.
Осъзнах, че цял ден в леглото сме били.
Е, винаги ще има утре, нали?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вероника Менгова Todos los derechos reservados
