Слънцето изгря, дойде зората,
отворих очи и ти беше, там до мен,
облян в лъчите на новия ден.
Искам този миг да трае вечно,
не ми се мисли за бъдеще далечно
искам да живея тук, сега,
да лежа в прегръдките ти,
да усещам дъха ти,
да чуствам любовта ти.
Стояхме така с часове
но нека почакаме още минутка-две.
По-щаслива никога не съм била,
и незнайно как навън се свечери.
Осъзнах, че цял ден в леглото сме били.
Е, винаги ще има утре, нали?
© Вероника Менгова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
