Кристал (Вероника Менгова)
5 7
3.03.2007 г., 14:56 ч.

Утре 

  Поезия
1047 0 1

Слънцето изгря, дойде зората,
отворих очи и ти беше, там до мен,
облян в лъчите на новия ден.
Искам този миг да трае вечно,
не ми се мисли за бъдеще далечно
искам да живея тук, сега,
да лежа в прегръдките ти,
да усещам дъха ти,
да чуствам любовта ти.
Стояхме така с часове
но нека почакаме още минутка-две.
По-щаслива никога не съм била,
и незнайно как навън се свечери.
Осъзнах, че цял ден в леглото сме били.
Е, винаги ще има утре, нали?

© Вероника Менгова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се на щастието ти!

    Колкото до стиха-римата е само на места, ритъма се губи!Погледни го още веднъж!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??