5 abr 2007, 1:04

Утрешен спомен

Poesía

1.1K 0 10

Късно е.Под тихия прозорец
утрешните спомени не спят,
във захлас говорят ли, говорят
и под шепота им люлчин пак
ще заспи след дългия си ден
къщата във нощната прегръдка,
ще си дойдеш късно, уморен,
зажаднял и кротко ще ме търсиш,
ще улавяш топлия ми сън
върху устните и по очите,
а пендарена луна отвън,
през прозореца ни ще наднича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

сиа (Силвия Андреева)

МНОГО ХУБАВО,ЛЪХА УЮТ!НАПОМНЯШ МИ НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА,КОЯТО МНОГО ХАРЕСВАМ!

2007-05-16T18:56:15+03:00
Меричка (Мери Попинз)

Великолепен просто!

2007-04-26T09:49:39+03:00
Ружена (Ружена)

Благодаря,Христо,Дакота,Мария и Гергана!Благодаря и на вас Милена,Светослав,Катя,и на теб,Веси,и на теб ,Джейни !За това,че споделяте вълненията ми и за това,че ви има Светъл и спокоен ден на всички!

2007-04-05T20:38:51+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"а пендарена луна отвън,през прозореца ни ще наднича."
Много е хубав стихът ти Ружена!
Много!!!

2007-04-05T17:33:19+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Харесвам как пишеш!
Радвам ти се!

2007-04-05T16:25:44+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0