5 апр. 2007 г., 01:04

Утрешен спомен

1.1K 0 10

Късно е.Под тихия прозорец
утрешните спомени не спят,
във захлас говорят ли, говорят
и под шепота им люлчин пак
ще заспи след дългия си ден
къщата във нощната прегръдка,
ще си дойдеш късно, уморен,
зажаднял и кротко ще ме търсиш,
ще улавяш топлия ми сън
върху устните и по очите,
а пендарена луна отвън,
през прозореца ни ще наднича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО ХУБАВО,ЛЪХА УЮТ!НАПОМНЯШ МИ НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА,КОЯТО МНОГО ХАРЕСВАМ!
  • Великолепен просто!
  • Благодаря,Христо,Дакота,Мария и Гергана!Благодаря и на вас Милена,Светослав,Катя,и на теб,Веси,и на теб ,Джейни !За това,че споделяте вълненията ми и за това,че ви има Светъл и спокоен ден на всички!
  • "а пендарена луна отвън,през прозореца ни ще наднича."
    Много е хубав стихът ти Ружена!
    Много!!!
  • Харесвам как пишеш!
    Радвам ти се!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...