9 may 2005, 9:23

Утро

  Poesía
1.3K 0 5
Сини слънца във безмълвната сутрин.
Дъжд от лъчи във безкрая над мен.
Нещо някъде тихо се пуква.
Руква ден, от поет сътворен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Гюзелева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това хареса и на мен
    А за оценките нали знаете, кагато няко иска да напише 10 по шестобалната система просто пише 6 и 4 примерно...
  • Разкошен стих...силна си в този поетичен жанр
    с малко думи...твориш красота. с обич, Мария.
  • Страхотно е!Замисля...
  • Оценките въобще не са най-важното!И един човек да ме чете, тези стихове са за него!
  • Разкошно е! Да не ти правят впечатление оценките, на които и аз се учудвам. Ти можеш страхотно много!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...