9.05.2005 г., 9:23

Утро

1.3K 0 5
Сини слънца във безмълвната сутрин.
Дъжд от лъчи във безкрая над мен.
Нещо някъде тихо се пуква.
Руква ден, от поет сътворен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това хареса и на мен
    А за оценките нали знаете, кагато няко иска да напише 10 по шестобалната система просто пише 6 и 4 примерно...
  • Разкошен стих...силна си в този поетичен жанр
    с малко думи...твориш красота. с обич, Мария.
  • Страхотно е!Замисля...
  • Оценките въобще не са най-важното!И един човек да ме чете, тези стихове са за него!
  • Разкошно е! Да не ти правят впечатление оценките, на които и аз се учудвам. Ти можеш страхотно много!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...