13 may 2010, 12:17

Утро

580 0 1

                                    Утро е!

                            Слънцето огрява заспалата земя,

                   с нежни ласки поздравява всички живи същества.

                   Радост и възторг витае от настъпващия ден,

                 същото със мен се случи, когато срещнах те от София отдалечен.

                  Ти събуди чувства уморени, покрити със забрава и със прах,

                   както зрънцето пшеница избуява, тъй почувствах се и аз.

                   Да си обичан и да обичаш - туй е най-красиво на света,

                    Да ти шепна нежни думи и да чувствам твойта топлина.

                   Петя, ти си всичко, за което съм мечтал, ти си мойта орис,

                   моята печал.

                   Завладя ми ти сърцето, даже моята душа,

                  сънищата си ми взела, всички мисли от ума.

                  Аз обсебен съм от тебе, но се чувствам тъй щастлив...

 

               (на Петя)              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки случай - не на мен!(смиг*)

    Щастливка е твоята Петя, Жоре!
    Добре дошъл!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...