Утро е!

                            Слънцето огрява заспалата земя,

                   с нежни ласки поздравява всички живи същества.

                   Радост и възторг витае от настъпващия ден,

                 същото със мен се случи, когато срещнах те от София отдалечен.

                  Ти събуди чувства уморени, покрити със забрава и със прах,

                   както зрънцето пшеница избуява, тъй почувствах се и аз.

                   Да си обичан и да обичаш - туй е най-красиво на света,

                    Да ти шепна нежни думи и да чувствам твойта топлина.

                   Петя, ти си всичко, за което съм мечтал, ти си мойта орис,

                   моята печал.

                   Завладя ми ти сърцето, даже моята душа,

                  сънищата си ми взела, всички мисли от ума.

                  Аз обсебен съм от тебе, но се чувствам тъй щастлив...

               (на Петя)