Утро
509
0
2
Утро
Дочаках вечерта да се стопи.
Завесата утринна се повдигна ясна.
Небето светна, избледня,
новият ден пристигна.
И цялата вселена се засмя.
Радостта се люшна над земята.
Аз самата топлина
ръце протегнах да я хвана.
Като дъх в мен се впи
прохладна, ароматна.
Тя, природата велика, ме дари
с нова сила.
Затова може би съм млада,
всеки ден за мен е нов.
С него тичам до забрава,
нищо че понякога е строг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
