Утро
508
0
2
Утро
Дочаках вечерта да се стопи.
Завесата утринна се повдигна ясна.
Небето светна, избледня,
новият ден пристигна.
И цялата вселена се засмя.
Радостта се люшна над земята.
Аз самата топлина
ръце протегнах да я хвана.
Като дъх в мен се впи
прохладна, ароматна.
Тя, природата велика, ме дари
с нова сила.
Затова може би съм млада,
всеки ден за мен е нов.
С него тичам до забрава,
нищо че понякога е строг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
