И тази сутрин
на вратата в банята ме срещна Утрото
и даже жизнено ме поздрави,
със ведър, меден глас:

- Добро Утро!
- Махай се от пътя ми,
прогаряш моите очи! -
програчих злобно аз.

Напсувах го, че пак насреща ми се хили,
а той приседна със усмивка в кухнята, пред мен.
И знаех - тази сутрин нервите ми пак ще пùли,
но мога ли да го изгоня - НЕ!

И почна да бърбори непрекъснато,
пробутвайки ми чашката с кафе.
- За Бога, млъквай вече с твойте вицове! -
почервенял изсъсках - Нагъл ще е тоя ден..

... а той си продължи!!

Накрая гръмна ми бушона:
- Ах, де да можех да те зашлевя!!!
А Утрото, с увесил нос, през мен говори:
- Добре... щом искаш... ще си замълчà...

Запалих аз цигарата тогава
да мога да се насладя на този мир.
Но някак си не можех да се радвам,
когато гледах го така - пред мен - унил.

Какво да сторя... всички облаци от Слънцето разбутах,
погалих кичур пролетна трева.
И лявата страна с любов целунах -
стопи се мигом тъжната слана.

И дълго си говорихме със Утрото,
за светлината и за весели неща.
И тази сутрин, виж ти, Слънцето -
по-топло и по-радостно изгря. (: