20 mar 2019, 0:08

Утрото е прероден залез - продължението

  Poesía
963 1 3

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!

 

Цветята се усмихват с палави оченца,
намигат на пчелите с цветна красота,
и бързат да се заредят със топлина
преди във хлад да ги обгърне вечерта...

 

Когато уморената Земя с нощта заспи,
в съновен блян за утрото мечтаейки
отново да се прероди,,
една душа по лунната пътека
ще броди и картина след картина
ще рисува с думи - душата на поета!

 

********************************

Утро 

Небето се разпали,

жаравата на хоризонта прогони тъмата и звездите,

и целият поруменя  в предчувствие за слънце и за топлина,
птиците в нестроен хор пробиха тишината.

 

Нощта отново победена

оттегли се в обратната страна на слънцето

да дебне притаена

до вечерта прераждането на нейното ѝ време.

 

20.02.2019

 

kleopatrasv (Cally Св. Тодорова)

Замислих се - очаквам продължение :)

 

***и аз се   замислих... защо не! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ссссс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не че ме подстрекавате, но...
  • Представих си го като картина която ще има продължение в много палитри.
  • Аааа, много хубаво се е получило!
    Хайде сега още продължения, м?
    Приятно усещане след прочита, благодаря за което!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...