20.03.2019 г., 0:08

Утрото е прероден залез - продължението

951 1 3

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!

 

Цветята се усмихват с палави оченца,
намигат на пчелите с цветна красота,
и бързат да се заредят със топлина
преди във хлад да ги обгърне вечерта...

 

Когато уморената Земя с нощта заспи,
в съновен блян за утрото мечтаейки
отново да се прероди,,
една душа по лунната пътека
ще броди и картина след картина
ще рисува с думи - душата на поета!

 

********************************

Утро 

Небето се разпали,

жаравата на хоризонта прогони тъмата и звездите,

и целият поруменя  в предчувствие за слънце и за топлина,
птиците в нестроен хор пробиха тишината.

 

Нощта отново победена

оттегли се в обратната страна на слънцето

да дебне притаена

до вечерта прераждането на нейното ѝ време.

 

20.02.2019

 

kleopatrasv (Cally Св. Тодорова)

Замислих се - очаквам продължение :)

 

***и аз се   замислих... защо не! :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ссссс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не че ме подстрекавате, но...
  • Представих си го като картина която ще има продължение в много палитри.
  • Аааа, много хубаво се е получило!
    Хайде сега още продължения, м?
    Приятно усещане след прочита, благодаря за което!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...