20 мар. 2019 г., 00:08

Утрото е прероден залез - продължението

964 1 3

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!

 

Цветята се усмихват с палави оченца,
намигат на пчелите с цветна красота,
и бързат да се заредят със топлина
преди във хлад да ги обгърне вечерта...

 

Когато уморената Земя с нощта заспи,
в съновен блян за утрото мечтаейки
отново да се прероди,,
една душа по лунната пътека
ще броди и картина след картина
ще рисува с думи - душата на поета!

 

********************************

Утро 

Небето се разпали,

жаравата на хоризонта прогони тъмата и звездите,

и целият поруменя  в предчувствие за слънце и за топлина,
птиците в нестроен хор пробиха тишината.

 

Нощта отново победена

оттегли се в обратната страна на слънцето

да дебне притаена

до вечерта прераждането на нейното ѝ време.

 

20.02.2019

 

kleopatrasv (Cally Св. Тодорова)

Замислих се - очаквам продължение :)

 

***и аз се   замислих... защо не! :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ссссс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не че ме подстрекавате, но...
  • Представих си го като картина която ще има продължение в много палитри.
  • Аааа, много хубаво се е получило!
    Хайде сега още продължения, м?
    Приятно усещане след прочита, благодаря за което!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...