"Синьо небе, бели облаци. И ето из тия светли глъбини изплава образът й, а до него друг - образът на Василча. Той е млад, той е хубав, гледа я и се усмихва. И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се надвисва над водата...
Никой повече не я видя."
Като една тъжна легенда...!!!
"Той не вярва, че има прераждане,
чашка ром е олтарът му...сив,
даже черен денят е щом с влакове,
все потегля и стига...встрани."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Стопля се вече - сигурно е и заради песента, която ми изпрати.
Благодаря!