Feb 2, 2012, 6:43 PM
Утрото на един удавник...
Тя боли - Самота на разсъмване,
щом, смутена си тръгне - Нощта
и се впият... десетките скърцащи,
гладни Спомени - в крехка Душа!
И на орди се носят... Въпросите,
сякаш всичките - с женски Лица,
как е странно това Омагьосване?
Те са... Харпии? Не! Не е... Тя!
Тя замина! Да - тръгна по пясъка,
май, че търсеше вест - от Момче,
дето нейде, далеко, там - чакало,
но... ще Дойде - на техният кей...
После чух, че моряци разказвали,
как - в безбрежното, синьо Море,
в мрак съзрели лицето ѝ, Някъде,
в тъй красив блян! Сирените? Не!
Той не вярва, че има Прераждане,
в чашка ром - е Олтарът му... Сив,
даже черен денят е щом с влакове,
все потегля – но стига ... Встрани!
Ала, още – да, Още е... мръкнало,
в тази пълна - със нежност Луна,
има някаква тиха Тържественост,
виж - отказва на Слънцето... Да!
И петлите... петлите спотайват се,
в смут, разбрали - небесния Знак,
а Ветрецът - вълшебен омайник е,
хванал сякаш в сто мрежи - Съня.
А щом утрото с песенна веселост,
пак го хвърли сред грешния Свят,
той ще скочи - ще тръгне към кея
и ще търси в Морето... свой Път...
© Ангел Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Кой да ти каже, Светла - нали разправят, че поетите имали повече от 5 агрегатни състояния...
Благодаря ти, че сподели - зарадва ме! -
Много силно, много тъга, много истинско.. дано не се чувстваш често така
-
Радвам се, Светла!
Благодаря! -
много ми хареса!
-
Благодаря ти!
-
...има някаква тиха тържественост,
а "как боли самотата от чакане!" -
Светла, Елена - благодаря Ви, че споделихте емоциите тук!
-
Вълшебно е...!
-
....!
-
Поздрави от... неудавените, Мирослава!
Благодаря ти, че сподели! -
Много красиво,много!!!
-
Радвам се, че си била тук, Петя!
Благодаря! -
Благодаря ти за прекрасния стих!
-
Вилдан, Галина, Силви - с благодарност от споделянето Ви!
Поздрави от един удавник... героят... -
Съпреживях! Поздрав, Ангел!
-
Лина, Росица - благодаря Ви, че прочетохте!
Хубава да е вечерта Ви! -
Поздравления, Ачо!
-
Той "ще търси в морето... свой път..."
!!! -
Поздрави, Мариане - благодаря, че се отби!
Ще се опитам...
А това мисля, че отива като фон на стиха:
http://www.youtube.com/watch?v=UEQ6G8fjipA -
Благодаря, Дани!
Радват ме думите на талант като теб! -
Много красив стих! Поздрави!
-
Светла, oksimoron - благодаря Ви, че сте тук!
Хубав уикенд от мен. -
Прекрасен стих, Ачо!
-
Радвам се, че ти хареса, Радко!
Благодаря за прочита!
И за пожеланието!!! -
Разбий самотата с мечти пъстроцветни,
препускай с вълните на дни искрометни.
Крилата на Ангел те носят в простора,
защото обичаш щастливите хора.
Бъди щастлив, Ачо! -
Джейни, Ники, Магдалена - благодаря Ви за споделянето!
-
Много ми хареса!
Поздрав! -
силно
-
Четох няколко пъти- въздействаш!
Поздрави! -
Благодаря, Борисе!
Радвам се, че прочете! -
Прекрасен стих!!!
Истинско удоволствие е четенето!
Поздравления!
Б. -
Добро утро и от един (не)удавник...
Станислава, Ева, Таня, Веска, Алина, Ивон, Алина и Мария - благодаря Ви за прочита!
Благодаря и на всички прочели! -
Тъжно и безнадеждно усещане...такава е болката от самотата!
-
С поздрави, Ачо! Боли самотата на разсъмване!
-
!!!!
-
Харесах!Поздравления Ангел!
-
Изникна в мен образът на Йовковата Божура:
"Синьо небе, бели облаци. И ето из тия светли глъбини изплава образът й, а до него друг - образът на Василча. Той е млад, той е хубав, гледа я и се усмихва. И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се надвисва над водата...
Никой повече не я видя."
-
Дали ще помогне този олтар за срещата на техния кей!
Тъжно утро си описал,Ачо!
Поздрав! -
Като една тъжна легенда...!!!
"Той не вярва, че има прераждане,
чашка ром е олтарът му...сив,
даже черен денят е щом с влакове,
все потегля и стига...встрани."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стопля се вече - сигурно е и заради песента, която ми изпрати.
Благодаря!