illusion (Мая)
21 42
27 jul 2008, 10:24

Уви! На всекиго се случва 

  Poesía
1300 0 12
 

Усмихва се луната

и ме гледа.

Но струва ми се малко

бледа.

Май пак е пила

чак до вечерта.

Но няма как -

на работа е тя.

Уви! На всекиго се случва.

---

Завчера той сърцето ми разби.

Като стафида то във мен се сви.

А болката почти ме разори -

за бира нямам даже днес пари...

Уви!

---

Седя и смея се

с луната.

Глава боли я пак

горката.

Предложих й да си попеем

и мъката си да излеем.

---

Сама си тръгнах, щом разбрах,

че любовта е само прах.

Май тъжно беше, но ми мина.

Отдавна глупостта загина.

---

Луната взе пак

да залязва.

Ще спи цял ден -

така ми казва.

И аз ще спя -

щом се налага.

Светът далеч, далеч

избяга...

---

А любовта... не се брои.

Когато дойде, той ще ми прости.

И аз ще му простя жената,

забила във сърцето му иглата.

Уви! На всекиго се случва.

---

Луната се усмихва

и ме гледа.

Май струвам й се

малко бледа.

Обичала съм

чак до вечерта.

И нямам сили

да заспя...

 

27.07.08

© Мая Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??