Уви! На всекиго се случва
Усмихва се луната
и ме гледа.
Но струва ми се малко
бледа.
Май пак е пила
чак до вечерта.
Но няма как -
на работа е тя.
Уви! На всекиго се случва.
---
Завчера той сърцето ми разби.
Като стафида то във мен се сви.
А болката почти ме разори -
за бира нямам даже днес пари...
Уви!
---
Седя и смея се
с луната.
Глава боли я пак
горката.
Предложих й да си попеем
и мъката си да излеем.
---
Сама си тръгнах, щом разбрах,
че любовта е само прах.
Май тъжно беше, но ми мина.
Отдавна глупостта загина.
---
Луната взе пак
да залязва.
Ще спи цял ден -
така ми казва.
И аз ще спя -
щом се налага.
Светът далеч, далеч
избяга...
---
А любовта... не се брои.
Когато дойде, той ще ми прости.
И аз ще му простя жената,
забила във сърцето му иглата.
Уви! На всекиго се случва.
---
Луната се усмихва
и ме гледа.
Май струвам й се
малко бледа.
Обичала съм
чак до вечерта.
И нямам сили
да заспя...
27.07.08
© Мая All rights reserved.
