tanq_mezeva (Таня Мезева)
1530 21158
29 jun 2015, 20:49  

Увиснали думи 

  Poesía » Otra
564 0 8

Душата ти е празна,
сърцето те боли,
илюзията прежна
превърна се в сълзи.
Чувствата безсилни
са нейде във калта.
Словата пък увиснаха
безцелно на телта,
като излишни дрехи,
като ненужна вещ
се мятат... тъй нелепо
от вятърът зловещ.
Изпрани са, но вехти.
Ветреят се сами.
Забравени навеки.
Изгубени в мечти.
Не молят те, а чакат
да дойде миг и пак
да бъдат в полет. Ято.
Дано да устоят
на бурята прокобна,
и после самота...
на болката съдбовна
изгаряща плътта.
Успеят ли, то значи
че бели са слова,
истини - водачи
на теб... и любовта.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах Таничка!
  • Дано устоят...Поздрави, Таня!
  • "Дано да устоят
    на бурята прокобна,
    и после самота...
    на болката съдбовна
    изгаряща плътта.
    Успеят ли, то значи
    че бели са слова,
    истини - водачи
    на теб... и любовта."

    Мога да кажа само едно - възхитен съм, Таня!
    Поздравявам те!
  • Дано да устоят
    на бурята прокобна....
    Дано! Хубав стих - безсилие и сила ръка за ръка!
  • С Елица! Тъжно е, но се долавя светулка оптимизъм.

    Поздравление, Таня! Харесах.
  • Тъга и самота.
    И малко светлина на финала...
  • Таня тъжно е, но то не може да е друго. Стихът ти е вълшебен!
    Поздрав за цялата творба и за тебе, миличка!
    Желая ти спокойна вечер!
Propuestas
: ??:??