tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21150
Jun 29, 2015, 8:49 PM  

Увиснали думи 

  Poetry » Other
558 0 8

Душата ти е празна,
сърцето те боли,
илюзията прежна
превърна се в сълзи.
Чувствата безсилни
са нейде във калта.
Словата пък увиснаха
безцелно на телта,
като излишни дрехи,
като ненужна вещ
се мятат... тъй нелепо
от вятърът зловещ.
Изпрани са, но вехти.
Ветреят се сами.
Забравени навеки.
Изгубени в мечти.
Не молят те, а чакат
да дойде миг и пак
да бъдат в полет. Ято.
Дано да устоят
на бурята прокобна,
и после самота...
на болката съдбовна
изгаряща плътта.
Успеят ли, то значи
че бели са слова,
истини - водачи
на теб... и любовта.

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах Таничка!
  • Дано устоят...Поздрави, Таня!
  • "Дано да устоят
    на бурята прокобна,
    и после самота...
    на болката съдбовна
    изгаряща плътта.
    Успеят ли, то значи
    че бели са слова,
    истини - водачи
    на теб... и любовта."

    Мога да кажа само едно - възхитен съм, Таня!
    Поздравявам те!
  • Дано да устоят
    на бурята прокобна....
    Дано! Хубав стих - безсилие и сила ръка за ръка!
  • С Елица! Тъжно е, но се долавя светулка оптимизъм.

    Поздравление, Таня! Харесах.
  • Тъга и самота.
    И малко светлина на финала...
  • Таня тъжно е, но то не може да е друго. Стихът ти е вълшебен!
    Поздрав за цялата творба и за тебе, миличка!
    Желая ти спокойна вечер!
Random works
: ??:??