Увиснали думи
760
0
6
Душата ти е празна,
сърцето те боли,
илюзията прежна
превърна се в сълзи.
Чувствата безсилни
са нейде във калта.
Словата пък увиснаха
безцелно на телта,
като излишни дрехи,
като ненужна вещ
се мятат... тъй нелепо
от вятърът зловещ.
Изпрани са, но вехти.
Ветреят се сами.
Забравени навеки.
Изгубени в мечти.
Не молят те, а чакат
да дойде миг и пак
да бъдат в полет. Ято.
Дано да устоят
на бурята прокобна,
и после самота...
на болката съдбовна
изгаряща плътта.
Успеят ли, то значи
че бели са слова,
истини - водачи
на теб... и любовта.
© Таня Мезева All rights reserved.
