12 jun 2008, 15:10

Увяхнала роза

  Poesía
1.4K 0 4
 

Увяхнала роза

 

Последното листенце роза увяхва,

когато в ръцете си тръните сам държиш

и осъзнаеш, че червеното си було розата сама размахва...

Ще молиш единствено друг отново да се преродиш...

 

Не ще чувстваш аромата на розата.

Ще ухаеш на отчаяние...

С върха на перото ще се губиш между лириката и прозата...

Мириса ще усетиш на нейното влияние.

 

И какво друго ти остана?

Увяхналата роза - животът, който сякаш не е твой...

И онази неизлечимата рана,

и онзи фар към любовта, на който направи завой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...