velvet (Андреа Емилова) velvet (Андреа Емилова)
40
12 jun 2008, 15:10

Увяхнала роза

  Poesía
1.4K 0 4
 

Увяхнала роза

 

Последното листенце роза увяхва,

когато в ръцете си тръните сам държиш

и осъзнаеш, че червеното си було розата сама размахва...

Ще молиш единствено друг отново да се преродиш...

 

Не ще чувстваш аромата на розата.

Ще ухаеш на отчаяние...

С върха на перото ще се губиш между лириката и прозата...

Мириса ще усетиш на нейното влияние.

 

И какво друго ти остана?

Увяхналата роза - животът, който сякаш не е твой...

И онази неизлечимата рана,

и онзи фар към любовта, на който направи завой...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0