Увяхнала роза
Увяхнала роза
Последното листенце роза увяхва,
когато в ръцете си тръните сам държиш
и осъзнаеш, че червеното си було розата сама размахва...
Ще молиш единствено друг отново да се преродиш...
Не ще чувстваш аромата на розата.
Ще ухаеш на отчаяние...
С върха на перото ще се губиш между лириката и прозата...
Мириса ще усетиш на нейното влияние.
И какво друго ти остана?
Увяхналата роза - животът, който сякаш не е твой...
И онази неизлечимата рана,
и онзи фар към любовта, на който направи завой...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
