12.06.2008 г., 15:10 ч.

Увяхнала роза 

  Поезия
1091 0 4
 

Увяхнала роза

 

Последното листенце роза увяхва,

когато в ръцете си тръните сам държиш

и осъзнаеш, че червеното си було розата сама размахва...

Ще молиш единствено друг отново да се преродиш...

 

Не ще чувстваш аромата на розата.

Ще ухаеш на отчаяние...

С върха на перото ще се губиш между лириката и прозата...

Мириса ще усетиш на нейното влияние.

 

И какво друго ти остана?

Увяхналата роза - животът, който сякаш не е твой...

И онази неизлечимата рана,

и онзи фар към любовта, на който направи завой...

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??