Студени, сгушени на пода
Сме двама само - аз и ти,
За камина си мечтаем
Да огрява нашите души.
Сламен покрив над главата
И с чаша вино във ръката,
Само ние двамата на пода
Сгушени един във друг.
Цигулка нежно се дочува,
Прехвърчат огнени искри,
За цял си аз живот мечтая
Да бъдем само - аз и ти.
Р. Г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Георгиева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
