Студени, сгушени на пода
Сме двама само - аз и ти,
За камина си мечтаем
Да огрява нашите души.
Сламен покрив над главата
И с чаша вино във ръката,
Само ние двамата на пода
Сгушени един във друг.
Цигулка нежно се дочува,
Прехвърчат огнени искри,
За цял си аз живот мечтая
Да бъдем само - аз и ти.
Р. Г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Георгиева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
