Студени, сгушени на пода
Сме двама само - аз и ти,
За камина си мечтаем
Да огрява нашите души.
Сламен покрив над главата
И с чаша вино във ръката,
Само ние двамата на пода
Сгушени един във друг.
Цигулка нежно се дочува,
Прехвърчат огнени искри,
За цял си аз живот мечтая
Да бъдем само - аз и ти.
Р. Г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Георгиева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
