Студени, сгушени на пода
Сме двама само - аз и ти,
За камина си мечтаем
Да огрява нашите души.
Сламен покрив над главата
И с чаша вино във ръката,
Само ние двамата на пода
Сгушени един във друг.
Цигулка нежно се дочува,
Прехвърчат огнени искри,
За цял си аз живот мечтая
Да бъдем само - аз и ти.
Р. Г.
© Радостина Георгиева All rights reserved.
The work is a contestant:
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
