Студени, сгушени на пода
Сме двама само - аз и ти,
За камина си мечтаем
Да огрява нашите души.
Сламен покрив над главата
И с чаша вино във ръката,
Само ние двамата на пода
Сгушени един във друг.
Цигулка нежно се дочува,
Прехвърчат огнени искри,
За цял си аз живот мечтая
Да бъдем само - аз и ти.
Р. Г.
© Радостина Георгиева All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
