30 jun 2012, 23:19

В 5 часа

  Poesía
1.1K 0 2

Поредна утрин в 5 часа - най-приятното време
да се събудя сам и чуя природата сама.
Преди шума на бързащи очарованието ù да вземе,
от сън умората приел - омаян търся пак съня.

С песен на птица и хора на врабчова дружина
от листата аплодисменти вятъра събира.
Унася ме отново - живот навива своята пружина
за нов ден, желание за нова емоция напира.

Сърцето забавя ритъма си след въздишка плаха
и душата на последната мечта се мята.
Като от детска въртележка картини се меняха,
запълвайки ме със въртежа на земята.

Време е - и онази стоманена песен ме събужда,
на последна спирка вратите се отварят.
Сега пък режимът сън от почивка има нужда
и сетивата за нощната му работа се залавят.

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...