30 jun 2012, 23:19

В 5 часа

  Poesía
1.1K 0 2

Поредна утрин в 5 часа - най-приятното време
да се събудя сам и чуя природата сама.
Преди шума на бързащи очарованието ù да вземе,
от сън умората приел - омаян търся пак съня.

С песен на птица и хора на врабчова дружина
от листата аплодисменти вятъра събира.
Унася ме отново - живот навива своята пружина
за нов ден, желание за нова емоция напира.

Сърцето забавя ритъма си след въздишка плаха
и душата на последната мечта се мята.
Като от детска въртележка картини се меняха,
запълвайки ме със въртежа на земята.

Време е - и онази стоманена песен ме събужда,
на последна спирка вратите се отварят.
Сега пък режимът сън от почивка има нужда
и сетивата за нощната му работа се залавят.

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...