Jun 30, 2012, 11:19 PM

В 5 часа

  Poetry
1.2K 0 2

Поредна утрин в 5 часа - най-приятното време
да се събудя сам и чуя природата сама.
Преди шума на бързащи очарованието ù да вземе,
от сън умората приел - омаян търся пак съня.

С песен на птица и хора на врабчова дружина
от листата аплодисменти вятъра събира.
Унася ме отново - живот навива своята пружина
за нов ден, желание за нова емоция напира.

Сърцето забавя ритъма си след въздишка плаха
и душата на последната мечта се мята.
Като от детска въртележка картини се меняха,
запълвайки ме със въртежа на земята.

Време е - и онази стоманена песен ме събужда,
на последна спирка вратите се отварят.
Сега пък режимът сън от почивка има нужда
и сетивата за нощната му работа се залавят.

Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...