В абсорбираната безизходица

joanna_vas (Йоанна)
223 460

10 jun 2005, 23:27

Poesía

832 0 1

Стъкмени в чемширения дом

на преходното утро

се разпознаваме

по цветето в ръцете

и по уханието свежо на сено,

попило в дланите до кости.

Защипаните нощи

върху въжетата от съзерцание

понасят леко тежестта,

докато вятъра плющи в комините

прегърбени от пушека на времето...

Студено е.

Зелени кубчета са дните -

гори, търкулнати през рамо

покълнали в безводието

на живота,

които в корена

се преподреждат хаотично...

Напразно сме си удряли главите

в невидими пространства

и стени,

създавани от нас самите.

Градим се

в абсорбираната безизходица

и от безпомощност

не се самоотричаме...

Чрез самотата,

като избор се спасяваме.

Така се учим - как да се обичаме!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.