joanna_vas (Йоанна)
223 460
10.06.2005 г., 23:27 ч.

В абсорбираната безизходица 

  Поезия
775 0 1

Стъкмени в чемширения дом

на преходното утро

се разпознаваме

по цветето в ръцете

и по уханието свежо на сено,

попило в дланите до кости.

 

Защипаните нощи

върху въжетата от съзерцание

понасят леко тежестта,

докато вятъра плющи в комините

прегърбени от пушека на времето...

 

Студено е.

Зелени кубчета са дните -

гори, търкулнати през рамо

покълнали в безводието

на живота,

които в корена

се преподреждат хаотично...

 

Напразно сме си удряли главите

в невидими пространства

и стени,

създавани от нас самите.

 

Градим се

в абсорбираната безизходица

и от безпомощност

не се самоотричаме...

Чрез самотата,

като избор се спасяваме.

 

Така се учим - как да се обичаме!

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • първо да ти кажа, че може би в следствие на тандемното писане някой неща като римуването за самото него си превъзмогнала..и нещата според мен стоят по-добре.Но едва ли е избор самотата..а по въпроса за отказа на мисълта от себе си знаеш мнението ми..виж Психула. Любовта не се учи тя е същността ни..сега просто е редът да го казваме.
    поздрави!
Предложения
: ??:??