10 dic 2006, 21:47

В ада

  Poesía
1.1K 0 1
Събудих се от крясък в ада...
обляна в кървави сълзи.
Видях, че тихо страда
едно дете... и как пълзи.

Поисках всичко да забравя...
да иде в нищото в нощта!
Но спомена остава,
а буди се с него и тя!

Гореше ада във кръвта ми,
в очите ти роди се страх -
дали ще те подмами
той, дяволът, в любовен крах?

Събудих се, а дремех в ада,
живяла бях години там...
и знаех - тихо страда
едно дете - човекът сам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно, докосна ме! Неописуемо.. Браво Боби!
    Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...