Dec 10, 2006, 9:47 PM

В ада

Poetry

1.1K 0 1

Събудих се от крясък в ада...
обляна в кървави сълзи.
Видях, че тихо страда
едно дете... и как пълзи.

Поисках всичко да забравя...
да иде в нищото в нощта!
Но спомена остава,
а буди се с него и тя!

Гореше ада във кръвта ми,
в очите ти роди се страх -
дали ще те подмами
той, дяволът, в любовен крах?

Събудих се, а дремех в ада,
живяла бях години там...
и знаех - тихо страда
едно дете - човекът сам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pepel`ot`roza (Бръм Бръмм)

Много силно, докосна ме! Неописуемо.. Браво Боби!
Сърдечен поздрав!

2006-12-10T23:13:07+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0