В ада
обляна в кървави сълзи.
Видях, че тихо страда
едно дете... и как пълзи.
Поисках всичко да забравя...
да иде в нищото в нощта!
Но спомена остава,
а буди се с него и тя!
Гореше ада във кръвта ми,
в очите ти роди се страх -
дали ще те подмами
той, дяволът, в любовен крах?
Събудих се, а дремех в ада,
живяла бях години там...
и знаех - тихо страда
едно дете - човекът сам...
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.