10.12.2006 г., 21:47 ч.

В ада 

  Поезия
773 0 1
Събудих се от крясък в ада...
обляна в кървави сълзи.
Видях, че тихо страда
едно дете... и как пълзи.

Поисках всичко да забравя...
да иде в нищото в нощта!
Но спомена остава,
а буди се с него и тя!

Гореше ада във кръвта ми,
в очите ти роди се страх -
дали ще те подмами
той, дяволът, в любовен крах?

Събудих се, а дремех в ада,
живяла бях години там...
и знаех - тихо страда
едно дете - човекът сам...

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно, докосна ме! Неописуемо.. Браво Боби!
    Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??